Заражда се в очи...
чудовище - дъга,
палитра от мечти,
ключът...
към всяко всичко,
в изгарящи лъчи.
Мастилена тъга,
дихание във длани,
малки, дръзки,
късчета сълза,
спомни си...
...яркостта,
на своето преди.
А може би си сън,
пречупен, победен,
отражение в дъжда,
тишината...
която не изричаш,
в страха,
че ще те намери,
превърнал се...
в невидима следа.
© Пламен Христов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
