Невидимо...
Невидимо ще те докосна... избледняла,
от дните ти изчезнах като дим,
едно писмо за сбогом не оставих,
разтекох се, пастелна като грим.
Следите ми да търсиш няма смисъл,
студът в душата ми ги заличи,
остана само тъжният ни спомен
и мирисът на цъфнали липи.
Липите, под които те прегърнах
за първи път във онзи слънчев ден -
не искам друго нищичко да помня,
достатъчно ми е да знам, че бе до мен.
Невидимо ще те целуна с хладни устни,
в очите ти сълза ще заблести,
а този миг във празен лист ще ме превърне,
на него своя стих за мене напиши.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирина Тодорова Все права защищены
