Невидимо...
Невидимо ще те докосна... избледняла,
от дните ти изчезнах като дим,
едно писмо за сбогом не оставих,
разтекох се, пастелна като грим.
Следите ми да търсиш няма смисъл,
студът в душата ми ги заличи,
остана само тъжният ни спомен
и мирисът на цъфнали липи.
Липите, под които те прегърнах
за първи път във онзи слънчев ден -
не искам друго нищичко да помня,
достатъчно ми е да знам, че бе до мен.
Невидимо ще те целуна с хладни устни,
в очите ти сълза ще заблести,
а този миг във празен лист ще ме превърне,
на него своя стих за мене напиши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Тодорова Всички права запазени
