Нямам майка по име Мария,
затова все я карам през пръсти...
И баща ми не беше светия,
та поглеждам с насмешка към кръста.
Но пък кръста си – грешен и кален,
със усмивка по пътя си влача...
Свещи в храма не искам да паля
и под стари икони не плача...
Често дните ми дълги са луди
и кося на Голгота коприва...
Имам цяла дузина от Юди -
нека другият Юда почива.
Всеки шмекер - невежа изпечен,
празни приказки нека приказва -
днес отказвам от Съдника вечен
еднолично да бъда наказван.
Мен във Божия казус ме няма
и едва ли смирен ще се кротна...
Аз съм просто неверник за двама
със присъда "човек"... Доживотно!
© Димитър Никифоров Все права защищены