9.06.2013 г., 19:48

Невинен

Поезия

1.2K 0 22

Нямам майка по име Мария,
затова все я карам през пръсти...
И баща ми не беше светия,
та поглеждам с насмешка към кръста.

Но пък кръста си – грешен и кален,
със усмивка по пътя си влача...
Свещи в храма не искам да паля
и под стари икони не плача...

Често дните ми дълги са луди
и кося на Голгота коприва...
Имам цяла дузина от Юди -
нека другият Юда почива.

Всеки шмекер - невежа изпечен,
празни приказки нека приказва -
днес отказвам от Съдника вечен
еднолично да бъда наказван.

Мен във Божия казус ме няма
и едва ли смирен ще се кротна...
Аз съм просто неверник за двама
със присъда "човек"... Доживотно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

doubt (Ирина)

Бунта на думите ти...толкова е ураганен, всепомитащ и спонтанен - като ново природно чудо звучи!!! Това е на моята честота - много ама много ми хареса! Направо съм без думи! 6 не стига!

2013-07-07T15:23:32+03:00
Самодива (Вики)

Добре, хареса ми Ти си бил половин адвокат

2013-06-12T15:38:54+03:00
laramaylin (Нина Чилиянска)

Типично в твой стил, Мите!Поздравления!

2013-06-12T15:08:15+03:00
daninad (Дани)

Арогантно ,сиреч хубаво,т.е.както ти приляга...
/ти може и да отказваш да бъдеш съден,
но май няма да се размине...,
макар че
"не се е върнал никой...да разкаже..."/

2013-06-11T14:18:29+03:00
galina67 (Галина)

Хубаво е!Поздрав!

2013-06-11T11:12:29+03:00