ValentinaMitova (Valentina Mitova)
248 915
25 апр. 2021 г., 08:29

Невинно 

  Поэзия
912 2 8

 

Не те бях търсила,...

не те бях викала...

Ти просто почука и влезе

погледна ме някак си умно...

Потърка ръце и се представи...

После смутено ми заобяснява,

какво търсиш...

Докато във хладната стая говореше

и се потеше

(като, че беше средата на Август,...

а всъщност беше само началото на Май)...

те гледах в очите,...( дълбоки, тъмни),

което явно не ти помагаше...

Приближих се до рафта, където

се гушеше скътана книжката,

която търсеше

Ти някак бързо последва...

сякаш щях да избягам,

да изхвръкна от стаята...

Толкова бързо, че усетих дъха ти в косата си...

Ментол...

Сигурно пуши ( помислих си)...

Обърнах се, за да подам книгата...

И тогава се случи...

Не каза нищо...

Просто грабна лицето ми и ме целуна...

Така, както мъж целува...

Аз бях жена ...Млада жена...

А ти беше хлапак...Красив...

Млад ...силен, но хлапак...

Дъха на ментол остана след теб...

Излетя като птица през вратата...

Преди да мога да кажа дори: Спри!

Излетя...

После те беше срам...

Всеки ден седеше на пейката до езерото...

Чакаше да превъртя ключа

и да си тръгна...

но, така и не се върна за книгата...

Valentina N.V. ( Valentina Mitova)

02/04/2021

© Valentina Mitova Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Иринакис,А.Д., Зигфрид - Благодаря много!
  • И на мен ми хареса! Сладурско! 🙂
  • Много сладка история в поезия, усмивки!
  • Това е точно невинна целувка. После те гонят угризения сто години
  • Palenka - Благодаря!
    ИнаКалина - Благодаря! Историята е истинска, а многоточието, не означава само продължение...
  • Поздравления!
  • Интересна история. Без многоточието ще има категоричност. Но с него - всеки ред получава шанс за продължение.
  • Един откраднат миг, останал в съзнанието и носещ в себе си надежда, че ще се повтори! Харесва ми! Честита Цветница!
Предложения
: ??:??