12 янв. 2006 г., 21:07

Невинно лице

1.5K 0 7
Изгрява светлата луна,
 звездите избистрят небето,
 вятъра препуска като хуна,
 удряйки нежно лицето.
 
Руси къдрици в нощта,
осветяват с лъчите света,
по-светъл кичур от свещта,
една реална красива мечта.

Очи като бисер в кутия,
 гледат с обич непрежалима.
 Лицето вълшебна магия,
с душа така уязвима.

Момиче така доверчиво,
толкова обич и измама събрало,
 не оставяй сърцето си така горчиво,
 а събери радост за която е мечтало.


Посветено на Елина Димитрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Кирчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...