Jan 12, 2006, 9:07 PM

Невинно лице

  Poetry
1.5K 0 7
Изгрява светлата луна,
 звездите избистрят небето,
 вятъра препуска като хуна,
 удряйки нежно лицето.
 
Руси къдрици в нощта,
осветяват с лъчите света,
по-светъл кичур от свещта,
една реална красива мечта.

Очи като бисер в кутия,
 гледат с обич непрежалима.
 Лицето вълшебна магия,
с душа така уязвима.

Момиче така доверчиво,
толкова обич и измама събрало,
 не оставяй сърцето си така горчиво,
 а събери радост за която е мечтало.


Посветено на Елина Димитрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Кирчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...