16 июл. 2007 г., 10:01

Невинно щастие

830 0 3

12 пропилени мига,
12 разпилени трепета,
желание се в мен надига
и разпръсва нежни шепоти.

Много крехки са стените ми
докоснеш ли ме - ще се срутят,
ще остана беззащитна, истинска,
нежна, малка и до болка влюбена.

Така издайни са очите ми
и всяка моя малка тайна,
отеква във огромна истина,
от сърцето ми - за теб създадена.

Сега съм аз творец и ще напиша,
ще покажа колко много те обичам.
Ще прошепна тихомълком аз на всичките,
че ти разби във мене безразличното!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Деянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...