Jul 16, 2007, 10:01 AM

Невинно щастие

  Poetry
831 0 3

12 пропилени мига,
12 разпилени трепета,
желание се в мен надига
и разпръсва нежни шепоти.

Много крехки са стените ми
докоснеш ли ме - ще се срутят,
ще остана беззащитна, истинска,
нежна, малка и до болка влюбена.

Така издайни са очите ми
и всяка моя малка тайна,
отеква във огромна истина,
от сърцето ми - за теб създадена.

Сега съм аз творец и ще напиша,
ще покажа колко много те обичам.
Ще прошепна тихомълком аз на всичките,
че ти разби във мене безразличното!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Деянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...