16.07.2007 г., 10:01

Невинно щастие

829 0 3

12 пропилени мига,
12 разпилени трепета,
желание се в мен надига
и разпръсва нежни шепоти.

Много крехки са стените ми
докоснеш ли ме - ще се срутят,
ще остана беззащитна, истинска,
нежна, малка и до болка влюбена.

Така издайни са очите ми
и всяка моя малка тайна,
отеква във огромна истина,
от сърцето ми - за теб създадена.

Сега съм аз творец и ще напиша,
ще покажа колко много те обичам.
Ще прошепна тихомълком аз на всичките,
че ти разби във мене безразличното!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Деянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...