1995 г.

В мига на нощното падение

нощта увяхна, а денят отдавна беше пепел.

И всичко стана едноцветно.

Рибите отдавна бяха със коремите нагоре.

Екстравагантно разпилени лунни знаци

блуждаеха в небето, изнемогващи

да сътворят човешката история

от пепелта на див, първичен Хаос!

Избяга хоризонта, защото се изплаши,

че искам да погледна в него,

а той е толкова изпразнен.

Избяга и нощта, защото се изплаши,

че ще умре при изгрев слънце.

И всичко негативно се стопи

за да избегне абсолютното отричане.

И само ти остана и се смя до невменяемост,

защото всичко беше адски смешно.

Истерията и поезията

се сляха във космически оргазъм

и твоята фантазия зачена

поредната си звездна рима.

Болката е нетърпима,

но удоволствието си струва...