3 сент. 2014 г., 23:45
Неврони в опит за рисунка (Мокър пясък)
По плажа се намокря фрагментарност
и за момент добива плътен силует.
Но после пак изсъхва до молекулярност
и въздухът разнищва този плет.
Конкретиката се загубва във нощта
и търси тялото си - хладна.
Намира се в душата на свещта,
но се стопява в пламъка си - гладна.
Настъпила на сянката си плаща -
се мъчи някак си да го прикрие.
Неосъзнаваща, че тя крилата ражда -
се спъва и очите си разбива.
Проблясъци - през пропасти деменция -
танцуват, възвишени от вълните.
Морето - наслоени пластове дименции -
разбива с мекото си ръбовете на скалите.
По плажа се намокря фрагментарност
и балансира своя компонент.
И после пак се срива до елементарност,
а музиката губи акомпанимент.
© Северина Даниелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
И от кои сенки да излезе, Божура, тази "малолетна"? От сенките на вашите цинично подсъзнание и съзнание ли? И защо пълните коментарното поле на Северина с остра смислова недостатъчност? Северина е на 19 навършени години. Ясно е, че не тя е прототипа на малолетната, която търсите. И защо не се прехвърлите в моето коментарно поле, за да ви обработя сръчно и балирам логически и да ви освободя от състоянието на блудна кома?!
-
хахаха, някак започвате да ми харесвате Божура, хахаха
От будната кома съм излязла почти
И не възнамерявам да заспивам отново -С -
Божура, така ли ми се струва, или припознавате някого тук...?! Тъй като зовът ви е отправен в моето коментарно поле - ме навеждате на разни размишления за вашите размишления. Бихте ли споделила, живо събудихте интереса ми (: -С
-
Не аз се любя с малолетна, Порчев, а Лирическият. Това са съвсем различни неща. Няма как да обвиняваш мен за блудство с малолетна и никой съд не може да ме осъди на основание на това, че някакъв си Лирически се люби с малолетна. Ето как още един път доказваш, че именно логиката е твоята "ахилесова пета". Освен това е нелепо и недостойно в коментарното поле на Северина да правиш типичните си циркове за мое стихотворение. Отговарям ти само защото ме нападаш с тежки и необосновани нападки.
-
Стефан, съжалявам, че не си видял нищо, което да те грабне в стихото... не съм съгласна, обаче, че е кърпено! Сама знам как съм го написала.
Анна, точно като мрежа - мимолетно вплитаща нишките си. „възвишЕни“ е, в предвид, че вълните повдигат на гребена си - най-отгоре - блясъка. Благодаря ти за заинтересоваността, оценявам я (:
Ех... -С -
В такъв случай се затруднявам с разбирането на "плет". Имаш предвид не като "ограда", а като мрежа, паяжина, нещо с тази символика ли? Стихотворението ти е трудно за разбиране от първия път, много си го натоварила със усещания и то чрез научни думи. Затова и предизвика толкова спорове предполагам, изключвайки коментарите, които не касаят стихотворението.
Колкото до четвърта строфа, разбрах защо ми е тромаво. "ВъзвИшени" или "възвишЕни". Зависи къде ще сложа ударението при прочита. Хубав ден! -
Тук има една пресолена маниерност и стремеж за оригиналничене.
Нерде фрагментарност, нерде изсъхване до молекулярност, което е толкова неразбираемо и фриволно, че читателят е като ударен с парен чук.
Римите са скалъпвани и гонени, изобщо това е скърпено и съшито стихотворение без никакъв смисъл. -
Порчев, смешно е да си мислиш, че ще ме злепоставиш публикувайки това, което сме си писали в Лични. Щом съм ти го написал, значи съм предвидил и такава твоя реакция и не се страхувам ни най-малко от нея. Лични са за това, за да си пишат хората неща, които не могат да си пишат в коментарното поле.
-
Благодаря ти, Северина! Никой, никога няма да може да вбие клин между нас, камо ли някой си Порчев! Имаш думата ми. А тя все още значи нещо.
Подкрепял съм те, защото имаш голям талант, за какъвто в този сайт мнозина могат само да мечтаят и защото си ми симпатична с прямотата си и с неопороченото си съзнание. -
Знаете ли, г-н Порчев... ако толкова не харесвате кореспонденцията си с Мисана, защо просто не прекратите?! „Виновен за спора е по-умния“ Ако наистина се смятатеза по-мъдър от него... Колкото до това дали Мисана е безгрешен... определено не е кой знае колко далече И ако единственият ви довод до сега е един неволен лапсус... извинете, но се хващате за сламка, която дори не съществува. Имам един въпрос към вас: Защо желаете да почерните името на Мисана? Някак си ми се иска да се отговори публично (:
-С -
Извинявам се Порчев, но ти ми "пристана" в Лични и оттогава не спираш.
Пак уточнявам - ти ме търсиш, а не аз теб! И не си ти човекът, който ще вбие клин между мен и Северина с жалките си интриги. -
Довереница, благодаря за прекрасния поздрав, много ме зарадва (:
Божура, съжалявам, че не съм ви допаднала, но държанието ви ме отблъсква от хипотетичната ви “градивна“ критика и правите точно обратното. Освен ако не желаете чисто и просто да ме засегнете. В такъв случай не зная коя от нас двете е г-ца Себичност. Ако говорим за мен самата - аз по-скоро съм г-ца Претенция. Съжалявам, ако съм ви влязла твърде болезнено за вкуса. Думите са създадени, коя по-претенциозна, коя по-не, със собствено значение и всички равни. В повечето случаи това, което искам да кажа не се задоволява с по-обикновени думи - не се старая да си ги изсмуквам от пръстите, така ми идват. Себе си ли да кривя?! Заради вас?! Не ме четете, не го изисквам! Вземете пример от г-н Порчев. Нямамнищо против ОБОСНОВАНАТА критика, така нищо не правите
Мисана, никога не съм желала да те оскърбя! Ти си ми много скъп човек - това е, което съм искала да кажа. Може би неразбираемо... Уважавам решението ти и ти благодаря за подкрепата, въпреки всичко. Благодаря за всичко! Желая ти само светлина!
Ена, старая се да съм възможно най-опростена, точно поради причините, които си изброила. Просто понякога не намирам по-простички думи да го изкажа. Благодаря за рамото! От твоя страна, наистина ме зарадва (:
Лина, радвам се, че прочете!
Анна, много мислих точно за „плет“ и съм сигурна, че това е точната дума. В никакъв случай не може да съществува без 4та. Тя просто е ключът за цялото. Не мога и не искам да я махна - въпреки! Не е повторение, наистина е лапсус. Бързах да се изпаря навън и нашвятках стихото, без да го огледам - “дименСии“ - това е, което трябва да е. Грешката е моя! Всъщност, твоят коментар бе най-адекватен, благодаря ти (:
Таня, надявам се да не те разочаровам - проста техническа грешка... вече съм червена като рак, ха-ха
г-н Порчев, благодаря ви, че не коментирате под стиховете ми, най-чисто и искрено го казвам! Макар с различен мироглед - уважавате чуждия, а това е уважително.
Светлина и Мир - госпожица Претенция (:
П.С.: Кретена, радвам се, че се отби!!!
Отново към Божура:
Прекомерно е, че ме четете - щом не съм ви по вкуса.
Прекомерно е, че съдите личността ми според годините.
Прекомерно е... просто е прекомерно... -
Това, че имаш затруднения с разбирането, аз го констатирах пръв Порчев. Вероятно си спомняш, че ти обърнах внимание, че логиката е твоята ахилесова пета. А това, че си прогресирал дотам, да признаваш това публично, особено ме радва, защото това именно е пътят, по който един хроничен недостатък /като този/ може да бъде трансформиран, дори в качество.
Ако се налага допълнителна помощ - само свиркай! Ще я получиш, при това безвъзмездно. -
Хи Хи!
Някой лицемери чрез софизмииииии!
Поздрави от КРЕТЕНА!
И 6 от мен! -
"Морето - наслоени пластове дименции".
Предполагам, че става дума за неволна печатна грешка, допусната от Северина /и това да й е за урок, когато "хвърля камъни" по другите, за да угоди на трагичния, като Шекспиров герой, Порчев/ и в горния ред следва да стои "дименсии" на мястото на "дименции". Това, разбира се е "бял кахър" и чест прави на Ена, че защити девойката от прекомерните нападки на Божура, за което я поздравявам най-искрено и възхитено! Аз също не твърдя, че конкретно това стихотворение на Северина е наметнато с плаща на съвършенството. Но да вземем под внимание все пак и годините на авторката - само 19, което съставлява смекчаващо вината обстоятелство. Освен това да си припомним и думите на Иисус, казани по повод блудницата /Евангелие на Йоан: 8:7/: "който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея."
Нарочно влязох в профила на Божура, с надеждата, че ще се поуча от нейното съвършенство, но за голяма своя изненада констатирах, че този профил е празен /празен в буквален смисъл - като празното множество/.
Очевидно никът на Божура е нарочно обособен, за да бъдат торпилирани набелязани от нея мишени. Тя се държи като "тъмната материя" във вселената. За "нейното творческо присъствие" можем да съдим само косвено - от критиките й по отношение на другите. Би ми се искало Божура да излезе на светло, за да се поучим всички от нейните шедьоври, как именно се пише поезия. Това би било морално и достойно поведение. Ако направи това и ни поднесе съвършените си поетични образци, аз пръв най-горещо бих я приветствал. Това естествено ще й даде и сериозно морално основание да изисква от другите автори, в частност и от Северина, по-качествена поезия. Така е редно и така се прави. Казвайки всичко това, аз не отричам изцяло критиката й, но твърдя само, че тази критика е прекомерна. -
Не мисля, че е техническа грешка - а някаква нова словоформа.
Авторът да разясни. Да не ни хвърля шепа мъгла. И то доста плътна. -
Според мен би трябвало да е или "деменция" или "дименсия"
Мисля, че Северина просто е допуснала техническа грешка.
Или?
На мен ми звучи логично да е дименсии... морето може да е натрупало различзи като параметри и определения действия и материал (духовен или чисто физически) -
Леле, колко нещо ти написах и го изтрих без да искам. Ужас!
Ще опитам да възстановя Накратко думата "плет" звучи ни в клин, ни в ръкав. При богатството на езика ни има множество възможности за промяна. Звучи така сякаш си я сложила само заради римата. Сега за останалото. Опитай се да го прочетеш без четвърта строфа. Мнението ми е, че от нея стихотворението ти само губи. Първо римата "дименция-дименции" не става, да не говорим за повторението. И после, точно там става тромаво. Аз бих махнала строфата. Казвам всичко това, защото на твое място и при всички коментари, които изчетох бих се объркала и зачудила кой да слушам. Затова се опитах да бъда конкретна, дано не го приемеш като твърде груба намеса. Поздрави! -
Приятно (под)очертана а капелна емоционална сетивност. Понякога думите попадат в капаните на акомпаниращата рутина и е невъзможно да се (само)определят като носители на конкретни и коректни човешки действия. Радвам се, че прочетох. Благодаря!
-
За мен стихът ми е малко тромав. Натрупват се с максимална плътност тежки и сложни метафори и от това, поне аз, губя връзките и някак си мъдростта се стопява...
За мен толкова много думи и тежки, завоалирани до черна дупка метафори, са ненужни, колкото по-кратка и ясна форма, толкова повече мъдрост и богатство.
ПП Божура не е права, разбира се, по отношение на римите. Римите ми харесват. Има нещо във философията на стиха, което ми е трудно да приема, но това в никакъв случай не означава, че щом аз не разбирам нещо, то това нещо е лошо.
Много си вдигнала летвата, Сев!
Оставаш неразбрана, ако това има значение за теб.
Мисля, че на тази възраст, това дори е комплимент.
Всяко нещо с времето си, нали
Поздравче! -
Не съм съгласен с Вас Божура! Текстът е интересен и в него има находки.
Смятах повече да не коментирам Северина, защото ме оскърби публично, но при толкова явна несправедливост, не мога да остана безучастен. Освен това Вие се държите като прокурор, без да привеждате аргументи в защита на тезата си, а я постулирате. За мен това е тенденциозно и неправилно.
Точно затова и за да компенсирам, поставям най-висока оценка на стиха! -
Отпечатък от лято по пустия плаж-
по-нетраен от вятърен шепот...
В светлината на фара примигва сълза
и мигът заприличва на вечност...
Оригинален и емоционален стих.Благодаря за вдъхновението!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Стига с тези простотии бе хора!
Тук интелекти ли се подвизават или...?
Северина, този стих, който не разбира или не харесва - да се върне в прогимназията...
Пиши все така НЕРАЗБИРАЕМО!!!
Оценките не се изразяват в цифри!