Неврони в опит за рисунка (Мокър пясък)
По плажа се намокря фрагментарност
и за момент добива плътен силует.
Но после пак изсъхва до молекулярност
и въздухът разнищва този плет.
Конкретиката се загубва във нощта
и търси тялото си - хладна.
Намира се в душата на свещта,
но се стопява в пламъка си - гладна.
Настъпила на сянката си плаща -
се мъчи някак си да го прикрие.
Неосъзнаваща, че тя крилата ражда -
се спъва и очите си разбива.
Проблясъци - през пропасти деменция -
танцуват, възвишени от вълните.
Морето - наслоени пластове дименции -
разбива с мекото си ръбовете на скалите.
По плажа се намокря фрагментарност
и балансира своя компонент.
И после пак се срива до елементарност,
а музиката губи акомпанимент.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
И не възнамерявам да заспивам отново -С