Не желаеш дори да си спомняш
ти за мен и за наш'та любов,
тъй прекрасна във моята песен -
невъзможна, желана любов.
И словата, които изрекох,
и ръцете, които държа,
и сърцето, което обрече...
ти забравил си всичко сега!...
Не желаеш при мен да се върнеш,
нито с друга да бъдеш сега,
май навярно си малко объркан,
изтерзана е твойта душа.
И, когато отново погледнеш
ти назад със онази тъга -
не забравяй, че в моята песен
ще живееш ти със любовта!
И макар да сме двама със тебе
разделени, самотни сърца -
там, дълбоко, в душите ни грее
онзи пръв пламък на любовта!
© Ася Стоянова Все права защищены