Mar 2, 2010, 10:41 PM

Невъзможна любов

  Poetry » Love
858 0 0

Не желаеш дори да си спомняш
ти за мен и за наш'та любов,
тъй прекрасна във моята песен -
невъзможна, желана любов.


     И словата, които изрекох,
     и ръцете, които държа,
     и сърцето, което обрече...
     ти забравил си всичко сега!...


Не желаеш при мен да се върнеш,
нито с друга да бъдеш сега,
май навярно си малко объркан,
изтерзана е твойта душа.


     И, когато отново погледнеш
     ти назад със онази тъга -
     не забравяй, че в моята песен
     ще живееш ти със любовта!


     И макар да сме двама със тебе
    разделени, самотни сърца -
    там, дълбоко, в душите ни грее
    онзи пръв пламък на любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...