Не желаеш дори да си спомняш
ти за мен и за наш'та любов,
тъй прекрасна във моята песен -
невъзможна, желана любов.

     И словата, които изрекох,
     и ръцете, които държа,
     и сърцето, което обрече...
     ти забравил си всичко сега!...

Не желаеш при мен да се върнеш,
нито с друга да бъдеш сега,
май навярно си малко объркан,
изтерзана е твойта душа.

     И, когато отново погледнеш
     ти назад със онази тъга -
     не забравяй, че в моята песен
     ще живееш ти със любовта!

     И макар да сме двама със тебе
    разделени, самотни сърца -
    там, дълбоко, в душите ни грее
    онзи пръв пламък на любовта!