7 мар. 2007 г., 08:55

Невъзможна любов

4.7K 1 10
                                                        Обичам те толкова силно,
                                                        и знам, че обичаш ме ти,
                                                        но тази любов невъзможна,
                                                        за нас е, нали?


                                                        Аз чаках до днес да те срещна,
                                                        за мене, знам, чакал си ти,
'                                                        и може би има надежда,
                                                        да рухнат онези стени,


                                                        които пред нас се простират.
                                                        Безмилостни те ни делят,
                                                        а времето наше не стига
                                                        през тях да преминем без страх.


                                                        А времето наше отлита,
                                                        не можеме ний да го спрем
                                                        и тази любов ще отмине,
                                                        без даже да дойде при мен,


                                                        без даже със теб да се слее.
                                                        Ще мине навярно край нас,
                                                        и всички мечти и копнежи,
                                                        след нея сами ще вървят.


                                                       Обичам те толкова силно
                                                       и знам, че обичаш ме ти,
                                                       но тази любов невъзможна,
                                                       остана за нас. И боли!
                                                       
                                                        
                                                        
                                                        
             
                                                        
                                                        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...