7.03.2007 г., 8:55

Невъзможна любов

4.7K 1 10
                                                        Обичам те толкова силно,
                                                        и знам, че обичаш ме ти,
                                                        но тази любов невъзможна,
                                                        за нас е, нали?


                                                        Аз чаках до днес да те срещна,
                                                        за мене, знам, чакал си ти,
'                                                        и може би има надежда,
                                                        да рухнат онези стени,


                                                        които пред нас се простират.
                                                        Безмилостни те ни делят,
                                                        а времето наше не стига
                                                        през тях да преминем без страх.


                                                        А времето наше отлита,
                                                        не можеме ний да го спрем
                                                        и тази любов ще отмине,
                                                        без даже да дойде при мен,


                                                        без даже със теб да се слее.
                                                        Ще мине навярно край нас,
                                                        и всички мечти и копнежи,
                                                        след нея сами ще вървят.


                                                       Обичам те толкова силно
                                                       и знам, че обичаш ме ти,
                                                       но тази любов невъзможна,
                                                       остана за нас. И боли!
                                                       
                                                        
                                                        
                                                        
             
                                                        
                                                        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...