Невъзможна любов
и знам, че обичаш ме ти,
но тази любов невъзможна,
за нас е, нали?
Аз чаках до днес да те срещна,
за мене, знам, чакал си ти,
' и може би има надежда,
да рухнат онези стени,
които пред нас се простират.
Безмилостни те ни делят,
а времето наше не стига
през тях да преминем без страх.
А времето наше отлита,
не можеме ний да го спрем
и тази любов ще отмине,
без даже да дойде при мен,
без даже със теб да се слее.
Ще мине навярно край нас,
и всички мечти и копнежи,
след нея сами ще вървят.
Обичам те толкова силно
и знам, че обичаш ме ти,
но тази любов невъзможна,
остана за нас. И боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени