8 июл. 2008 г., 18:24

Невъзможната Любов

926 0 0
Докосва Слънцето Луната.
Слива се денят с нощта.
Това е краят за Земята,
но началото за Любовта...

Откакто свят светува
денят тича след нощта.
Любовта им съществува,
ала невъзможна вечно ще е тя.

Всяка вечер с топлите лъчи
гали Слънето Луната.
А тя самотна, през сълзи
озарява навред Земята.

Когато Слънцето залезе,
изгрява лунната тъга.
Съдбата вечно ги разделя,
точно, щом се доближат.

С лъчите си Слънцето гали Луната.
Изпраща сълзите си чрез дъжда.
В прегръдка нежна заспива Земята
със спомена за вечността.

Невъзможната Любов красива
разкъсва цялата изстрадала душа.
Денят идва, а нощта си отива,
изпращайки своите безмълвни слова.

Докосва Слънцето Луната.
Слива се денят с нощта.
Това е краят за Земята,
но началото за Любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайнствената Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...