8.07.2008 г., 18:24

Невъзможната Любов

923 0 0
Докосва Слънцето Луната.
Слива се денят с нощта.
Това е краят за Земята,
но началото за Любовта...

Откакто свят светува
денят тича след нощта.
Любовта им съществува,
ала невъзможна вечно ще е тя.

Всяка вечер с топлите лъчи
гали Слънето Луната.
А тя самотна, през сълзи
озарява навред Земята.

Когато Слънцето залезе,
изгрява лунната тъга.
Съдбата вечно ги разделя,
точно, щом се доближат.

С лъчите си Слънцето гали Луната.
Изпраща сълзите си чрез дъжда.
В прегръдка нежна заспива Земята
със спомена за вечността.

Невъзможната Любов красива
разкъсва цялата изстрадала душа.
Денят идва, а нощта си отива,
изпращайки своите безмълвни слова.

Докосва Слънцето Луната.
Слива се денят с нощта.
Това е краят за Земята,
но началото за Любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...