19 мая 2011 г., 23:29

Невъзможната Мечта

605 0 0

Ти не можеш да усетиш тръпката в сърцето ми,

щом погледът ми върху теб се спре.

Ти не можеш да разчетеш мислите ми,

когато гласът ти до ушите ми опре.

 

Нима не знаеш, че за мен си всичко?

Нима все още не си го разбрал?

Чувстваш се самотен и забравен,

чувстваш се на моменти дори предаден.

 

Предаден от света, предаден от живота,

очакваш просто някой, който ще те заобича.

Не знаеш, а и няма да разбереш, че този човек вече съществува.

Не знаеш, че обичам те до болка, но просто мечтите ми превърнаха се в страх.

 

Болката. Студът. Тишината. Тъмнината. Празнината.

Всичко. Това е всичко, което имам аз.

Това е всичко, което не искам да ти дам.

 

Не можеш да ме заобичаш, знам.

Не можеш с мен да бъдеш заради всички тях,

които безпощадно ме убиват ден след ден.

Душа не ми остана вече,

но само ти... само ти би могъл да ме спасиш.

 

Обичам те, как да ти го кажа?

Спаси ме от този огън, който раните ми пари,

спаси ме от чудовището, в което се превръщам.

Просто за ръката ме хвани и знай,

че може би ще извървим две слънца, а може би и две луни.

Знай, че те ще се опитат да ни спрат,

но просто с мен бъди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Безименно Копеле Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...