1 янв. 2009 г., 21:13

Невъзможно

643 0 2

Да се докосна до сърцето ти,
невъзможно беше, при мисълта ти за мен
ще те пробожда болката в сърцето,
защото ти не ми повярва.

Невъзможно е да бъда с теб,
щом усмихнеш се, предаваш
ми насладата да се радвам,
че познавала съм те някога.

И една усмивка пак те издава -
различен си, но не слушаш
себе си, а слушаш другите,
в живота си ще сгрешиш един път,
от чуждото мнение най боли.

Знам, не си идеален, не си единствен,
има други на света, но болката, която
аз преживявам сега, ти след време ще я преживееш
и ще разбереш, че това не е било игра или
някоя поредна шега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джулияна Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е
  • Всъщност, 3 куплета с по 4 реда не правят стих!
    Огледай го отново!
    Уверена съм, че ще се справиш!
    Успех!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...