1 ene 2009, 21:13

Невъзможно 

  Poesía » De amor
474 0 2

Да се докосна до сърцето ти,
невъзможно беше, при мисълта ти за мен
ще те пробожда болката в сърцето,
защото ти не ми повярва.

Невъзможно е да бъда с теб,
щом усмихнеш се, предаваш
ми насладата да се радвам,
че познавала съм те някога.

И една усмивка пак те издава -
различен си, но не слушаш
себе си, а слушаш другите,
в живота си ще сгрешиш един път,
от чуждото мнение най боли.

Знам, не си идеален, не си единствен,
има други на света, но болката, която
аз преживявам сега, ти след време ще я преживееш
и ще разбереш, че това не е било игра или
някоя поредна шега.

© Джулияна Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е
  • Всъщност, 3 куплета с по 4 реда не правят стих!
    Огледай го отново!
    Уверена съм, че ще се справиш!
    Успех!
Propuestas
: ??:??