Jan 1, 2009, 9:13 PM

Невъзможно

  Poetry » Love
634 0 2

Да се докосна до сърцето ти,
невъзможно беше, при мисълта ти за мен
ще те пробожда болката в сърцето,
защото ти не ми повярва.

Невъзможно е да бъда с теб,
щом усмихнеш се, предаваш
ми насладата да се радвам,
че познавала съм те някога.

И една усмивка пак те издава -
различен си, но не слушаш
себе си, а слушаш другите,
в живота си ще сгрешиш един път,
от чуждото мнение най боли.

Знам, не си идеален, не си единствен,
има други на света, но болката, която
аз преживявам сега, ти след време ще я преживееш
и ще разбереш, че това не е било игра или
някоя поредна шега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулияна Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е
  • Всъщност, 3 куплета с по 4 реда не правят стих!
    Огледай го отново!
    Уверена съм, че ще се справиш!
    Успех!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...