Jan 1, 2009, 9:13 PM

Невъзможно

  Poetry » Love
635 0 2

Да се докосна до сърцето ти,
невъзможно беше, при мисълта ти за мен
ще те пробожда болката в сърцето,
защото ти не ми повярва.

Невъзможно е да бъда с теб,
щом усмихнеш се, предаваш
ми насладата да се радвам,
че познавала съм те някога.

И една усмивка пак те издава -
различен си, но не слушаш
себе си, а слушаш другите,
в живота си ще сгрешиш един път,
от чуждото мнение най боли.

Знам, не си идеален, не си единствен,
има други на света, но болката, която
аз преживявам сега, ти след време ще я преживееш
и ще разбереш, че това не е било игра или
някоя поредна шега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулияна Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е
  • Всъщност, 3 куплета с по 4 реда не правят стих!
    Огледай го отново!
    Уверена съм, че ще се справиш!
    Успех!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...