Невъзможно
Невъзможно
Като отронен лист
годините си отминават,
далеч отнасят моя порив чист.
В душата раната не заздравява,
живее вътре и кърви...
Обичах те
с невинност детска,
навярно ти не го разбра.
За сетен път в очите те погледнах,
а ти обърна се и се изсмя.
Като прашинки
дните ще отлитат
и все по-трудно ще ми е да ти простя,
че и след хиляди години
сърцето пак за тебе ще тупти...
Като отронен лист
годините си отминават,
далеч отнасят моя порив чист.
В душата раната не заздравява,
живее вътре и кърви...
Обичах те
с невинност детска,
навярно ти не го разбра.
За сетен път в очите те погледнах,
а ти обърна се и се изсмя.
Като прашинки
дните ще отлитат
и все по-трудно ще ми е да ти простя,
че и след хиляди години
сърцето пак за тебе ще тупти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вероника Борисова Все права защищены
