Mar 20, 2008, 11:59 PM
Невъзможно
Невъзможно
Като отронен лист
годините си отминават,
далеч отнасят моя порив чист.
В душата раната не заздравява,
живее вътре и кърви...
Обичах те
с невинност детска,
навярно ти не го разбра.
За сетен път в очите те погледнах,
а ти обърна се и се изсмя.
Като прашинки
дните ще отлитат
и все по-трудно ще ми е да ти простя,
че и след хиляди години
сърцето пак за тебе ще тупти...
Като отронен лист
годините си отминават,
далеч отнасят моя порив чист.
В душата раната не заздравява,
живее вътре и кърви...
Обичах те
с невинност детска,
навярно ти не го разбра.
За сетен път в очите те погледнах,
а ти обърна се и се изсмя.
Като прашинки
дните ще отлитат
и все по-трудно ще ми е да ти простя,
че и след хиляди години
сърцето пак за тебе ще тупти...
© Вероника Борисова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
с обич, Верониче.