Да обичам мога, ала право нямам,
да ти липсвам трябва с любовта си няма!
Тя е истинска, не е измама,
тя е невъзможна, тя е моя жива рана...
тя е забранена, стъклено-прозрачна, ала празна кана!
Празна е заради мен-
дар природен съм, но и в природен плен,
от мрака в светлината-лъч божествен прероден,
в човек превърната, в човек за обич претворен!
На пролет в златнобял сатен,
на есен залез винено-червен,
очите със смарагден цвят,
мъгливи когато с тях погледна в твоя свят -
на петна от мъка много по-богат,
сърце наситено от тъмни чувства в кръговрат,
което чака светлина за собствен пълен обрат!
Но ето с мен намери свойта вяра -
позволи на "красавицата" да докосне "звяра"
и да му даде надежда,
че когато отново повярваш животът се подрежда
и може...любов и щастие да отрежда!
Ала твоят поглед ме зарази -
любов душата ми порази
и тук моята сила е недостатъчна да отрази
сърцето ти пленително, което моето срази!
Да обичам мога, ала нямам право,
любовта е силно влята във вените ми... здраво -
сърцето мое винаги ще имаш,
душата моя ти обзел си и все още взимаш...
... с твоята любов я храня,
ала илюзия е, че ще я съхраня и браня-
забранена във неравен бой и без отбрана...
© Каролина Колева Все права защищены