Да обичам мога, ала право нямам,
да ти липсвам трябва с любовта си няма!
Тя е истинска, не е измама,
тя е невъзможна, тя е моя жива рана...
тя е забранена, стъклено-прозрачна, ала празна кана!
Празна е заради мен-
дар природен съм, но и в природен плен,
от мрака в светлината-лъч божествен прероден,
в човек превърната, в човек за обич претворен!
На пролет в златнобял сатен,
на есен залез винено-червен,
очите със смарагден цвят, ...