Да обичам мога, ала право нямам,

да ти липсвам трябва с любовта си няма!

Тя е истинска, не е измама,

тя е невъзможна, тя е моя жива рана...

тя е забранена, стъклено-прозрачна, ала празна кана!

Празна е заради мен-

дар природен съм, но и в природен плен,

от мрака в светлината-лъч божествен прероден,

в човек превърната, в човек за обич претворен!

На пролет в златнобял сатен,

на есен залез винено-червен,

очите със смарагден цвят,

мъгливи когато с тях погледна в твоя свят -

на петна от мъка много по-богат,

сърце наситено от тъмни чувства в кръговрат,

което чака светлина за собствен пълен обрат!

Но ето с мен намери свойта вяра -

позволи на "красавицата" да докосне "звяра"

и да му даде надежда,

че когато отново повярваш животът се подрежда

и може...любов и щастие да отрежда!

Ала твоят поглед ме зарази -

любов душата ми порази

и тук моята сила е недостатъчна да отрази

сърцето ти пленително, което моето срази!

Да обичам мога, ала нямам право,

любовта е силно влята във вените ми... здраво -

сърцето мое винаги ще имаш,

душата моя ти обзел си и все още взимаш...

... с твоята любов я храня,

ала илюзия е, че ще я съхраня и браня-

забранена във неравен бой и без отбрана...