Невъзможно нужен

23 янв. 2020 г., 23:46 2020-01-26T13:17:10+02:00

Поэзия

845 2 3

Тъй непонятен, днес на кой си нужен?

На кой си нужен с грешното ти време?

А любовта е само спомен южен

и болка от обречени поеми,

че там – в клоаката на обществото,

се стапят и възбуда, и смирение.

Изсъхнало е вече в теб перото

и твоето нестихващо вълнение.

На кой си нужен – жалко невъзможен?

На кой си нужен с твоите творения?

Сега отново времето тревожно

те вади от греховното "падение".

И като ексхумиран в тебе спира

стихът ти, в най-желания момент,

че някъде в пространството намира

на своето вълшебство опонент.

На кой си нужен, стенейки кажи ми?

На кой си нужен, плачейки кажи?

Замлъкнали са страстните ти рими

за музата, разкъсана в лъжи.

Последен лъч от звездните каскади.

Последен звук в душевния погром.

Последен дъх на гнили листопади.

Последна спирка... за последен дом!