Невъзможно нужен
Тъй непонятен, днес на кой си нужен?
На кой си нужен с грешното ти време?
А любовта е само спомен южен
и болка от обречени поеми,
че там – в клоаката на обществото,
се стапят и възбуда, и смирение.
Изсъхнало е вече в теб перото
и твоето нестихващо вълнение.
На кой си нужен – жалко невъзможен?
На кой си нужен с твоите творения?
Сега отново времето тревожно
те вади от греховното "падение".
И като ексхумиран в тебе спира
стихът ти, в най-желания момент,
че някъде в пространството намира
на своето вълшебство опонент.
На кой си нужен, стенейки кажи ми?
На кой си нужен, плачейки кажи?
Замлъкнали са страстните ти рими
за музата, разкъсана в лъжи.
Последен лъч от звездните каскади.
Последен звук в душевния погром.
Последен дъх на гнили листопади.
Последна спирка... за последен дом!
© Симеон Ангелов All rights reserved.
