26 сент. 2005 г., 15:06

Невъзможност 

  Поэзия
1714 1 6
И даже няма сянка от следа
след стъпките си да оставя.
Ще си отида тихо с вечерта,
за миналата обич ще забравя.
Ще ме обрулят други ветрове.
и в други пътища нозе ще вплитам.
Ще заприличам на изгубено дете,
което в тъмното уплашено се скита.
И няма да посмея ни веднъж,
пред твоя праг отново да приседна,
а най-внезапно като летен дъжд
ще заваля над теб и ще изчезна...

© Десислава Тенева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??