26.09.2005 г., 15:06

Невъзможност

2K 1 6
И даже няма сянка от следа
след стъпките си да оставя.
Ще си отида тихо с вечерта,
за миналата обич ще забравя.
Ще ме обрулят други ветрове.
и в други пътища нозе ще вплитам.
Ще заприличам на изгубено дете,
което в тъмното уплашено се скита.
И няма да посмея ни веднъж,
пред твоя праг отново да приседна,
а най-внезапно като летен дъжд
ще заваля над теб и ще изчезна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Тенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...