13 июн. 2010 г., 19:16

Невъзможност

732 0 2

Въпросът вечен

непрестанно в мен кръжи -

коя съм аз

и, всъщност, кой си Ти -

загадка, неизвестност,

съвършенство, чудо?

И сякаш криеш се

зад непрогледно було.

Напрягам всички сетива

да мога поне за миг

аз да Те зърна,

но нямам думи, ни слова,

когато викаш ме -

да Ти отвърна.

Уви,

светът ми малък

е така несъвършен,

как бих могла

в един ден най-обикновен

да спра мига,

да скъсам булото,

да Те прегърна?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...