Въпросът вечен
непрестанно в мен кръжи -
коя съм аз
и, всъщност, кой си Ти -
загадка, неизвестност,
съвършенство, чудо?
И сякаш криеш се
зад непрогледно було.
Напрягам всички сетива
да мога поне за миг
аз да Те зърна,
но нямам думи, ни слова,
когато викаш ме -
да Ти отвърна.
Уви,
светът ми малък
е така несъвършен,
как бих могла
в един ден най-обикновен
да спра мига,
да скъсам булото,
да Те прегърна?
© Татяна Борисова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
