13.06.2010 г., 19:16

Невъзможност

728 0 2

Въпросът вечен

непрестанно в мен кръжи -

коя съм аз

и, всъщност, кой си Ти -

загадка, неизвестност,

съвършенство, чудо?

И сякаш криеш се

зад непрогледно було.

Напрягам всички сетива

да мога поне за миг

аз да Те зърна,

но нямам думи, ни слова,

когато викаш ме -

да Ти отвърна.

Уви,

светът ми малък

е така несъвършен,

как бих могла

в един ден най-обикновен

да спра мига,

да скъсам булото,

да Те прегърна?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...