limeruna (Йоана)
565 3355
30 дек. 2019 г., 03:04

Невъзможност... 

  Поэзия » Любовная
571 1 4

Невъзможност...

 

Всеки ден се измислям до теб, всеки час, 
но не стига, не стига, а искам... 
Не защото не мога добра да съм аз, 
не защото не мога да мисля. 

 

Не защото не ми достигат мечти, 
те, мечтите, са част от дъха ми. 
Полудяла и жива, горчива почти, 
надежди в съня ми подхвърля. 

 

Не защото не чувствам, горя от копнеж, 
не защото съм твърде критична, 
не защото съм слаба копнея годеж 
с красива особена личност. 

 

Не защото не смея да бъда сама, 
не защото ми липсват капризи, 
не защото без повод бледнея от срам, 
не защото от малка дъха ти измислям. 

 


Не, ти не си част от моята мисъл 
и не чувствам наужким страха си, 
без теб аз не мога да дишам... 
Не дишам под чужда повърхност...  

 

А въздухът цял е пропит от вини 
и мисъл „да беше по-иначе“... 
„да нямаше болка“, „да няма беди“, 
„да можех до теб да съм винаги“. 

 

Не, не мога, а всичко опитах, 
дадох всичко за вечност и миг, 
след който не съм любопитна - 
не мога, защото не искаш... 

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • vega666 (Младен Мисана), всичко земно е космическо от някаква гледна точка. Кое ни извисява и кое - не? Усилена работа, насоченост към цели, или пък задълбочено мислене, опит за преформулиране на известното по по-правилен начин? Понякога двете вървят ръка за ръка, а понякога - не. Всеки желае тази любов, която описваш, неограничена от земни пречки и свободна в космическия простор, искрена и чиста. Такава, каквато в „Ана Каренина“ на Лев Толстой Вронски си мисли, че изпитва към Ана, а Ана е готова да я даде на всеки, стига да я получи от него - но уви, една красива жена остава необичана, объркана между земя и космос и в крайна сметка се самоубива.
    brinne (Мариана Бусарова), благодаря за споделената гледна точка Наистина - несъизмерима, може би това е основният проблем. Опитваме се да прокарваме пътища за любовта в свят, който трудно се поддава на промяна.
    Dendu89 (Деница Гарелова), много се радвам
    mislitel (Георги Каменов), благодаря!
    Щастливи празници на всички!
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • Много ми хареса!
  • Земната любов е винаги утилитарна. Тя е обвързана с мечти за цели - житейски, а не космически. Истинската любов, такава каквато аз си я представям, е извънземна. Тя е онова, което би следвало да остане и след смъртта. Да остане във вечността. Колкото и банално да е казаното: "За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла", не мога да отрека истинността му. Когато се сблъскаме с невъзможността за космическа любов, тогава се раждат такива красиви, силни и въздействащи стихотворения, като "Невъзможност". Една Невъзможност е сблъсъкът на космическо и земно. Земното "не диша под чужда повърхност", а космическото се търси в съмнения: "„да нямаше болка“, „да няма беди“, „да можех до теб да съм винаги“...". За да се стигне до печалната финална констатация, че може би земното ще надделее: "Не, не мога, а всичко опитах, дадох всичко за вечност и миг..." Поезията ти е божествено откровение, Йоана. Тя винаги ме омагьосва.
Предложения
: ??:??