24 июл. 2008 г., 06:20

Невъзможности

1.6K 0 5
Две сенки
на пораснали деца
катерят мрака,
търсят Порта.

Отвъд е
мълчалива стръмнина.
И половин луна,
без бъдно в цялост.

На тръгване
не ти показа
рибата на белите скали.
Щастлива плува.
И няма пристан в теб.

Тя знае.
Имаш планината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дана Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, че ми го припомни - да има сенки,може би има нещо сходно,но отдавна не съм прочитала стиха.Когато ми хрумне мисъл, винаги я търся в гугъла, случайно да не съм я присвоила без да искам от някой - няма да е почтено.
    Идеята - да - невъзможност.

    Яворов - "Сенки"
    На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени

    две тъмни сенки: там зад бялата завеса,

    де лампата гори, в поле от светлина,

    две сенки на нощта... Сами една пред друга,

    сами една за друга в жажда и притома,

    там - сянката на мъж и сянка на жена.



    Мъчително глава се към глава навежда, -

    те няма да се чуят: искат и не могат.

    Те шепнат може би - от що се те боят?

    Напрегнато ръце се към ръце протягат

    и пак се не докосват! Искат и не могат...

    И пак, един пред друг, един за друг стоят.



    Те шепнат може би, но може би и викат,

    но може би крещят; - те няма да се чуят,

    две сенки на нощта, през толкоз светлина...

    Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,

    сами една за друга в жажда и притома,

    те - сянката на мъж и сянка на жена!
  • Страхотно е!Добре дошла на патерица!
  • Благодаря ви, момичета.
  • Браво!
    много хубаво...
  • !!!
    Хареса ми!
    Добре дошла от мен!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...