24 июл. 2008 г., 06:20

Невъзможности 

  Поэзия
1209 0 5
Две сенки
на пораснали деца
катерят мрака,
търсят Порта.

Отвъд е
мълчалива стръмнина.
И половин луна,
без бъдно в цялост.

На тръгване
не ти показа
рибата на белите скали.
Щастлива плува.
И няма пристан в теб.

Тя знае.
Имаш планината.

© Дана Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, че ми го припомни - да има сенки,може би има нещо сходно,но отдавна не съм прочитала стиха.Когато ми хрумне мисъл, винаги я търся в гугъла, случайно да не съм я присвоила без да искам от някой - няма да е почтено.
    Идеята - да - невъзможност.

    Яворов - "Сенки"
    На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени

    две тъмни сенки: там зад бялата завеса,

    де лампата гори, в поле от светлина,

    две сенки на нощта... Сами една пред друга,

    сами една за друга в жажда и притома,

    там - сянката на мъж и сянка на жена.



    Мъчително глава се към глава навежда, -

    те няма да се чуят: искат и не могат.

    Те шепнат може би - от що се те боят?

    Напрегнато ръце се към ръце протягат

    и пак се не докосват! Искат и не могат...

    И пак, един пред друг, един за друг стоят.



    Те шепнат може би, но може би и викат,

    но може би крещят; - те няма да се чуят,

    две сенки на нощта, през толкоз светлина...

    Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,

    сами една за друга в жажда и притома,

    те - сянката на мъж и сянка на жена!
  • Страхотно е!Добре дошла на патерица!
  • Благодаря ви, момичета.
  • Браво!
    много хубаво...
  • !!!
    Хареса ми!
    Добре дошла от мен!
Предложения
: ??:??