24.07.2008 г., 6:20

Невъзможности

1.6K 0 5
Две сенки
на пораснали деца
катерят мрака,
търсят Порта.

Отвъд е
мълчалива стръмнина.
И половин луна,
без бъдно в цялост.

На тръгване
не ти показа
рибата на белите скали.
Щастлива плува.
И няма пристан в теб.

Тя знае.
Имаш планината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дана Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, че ми го припомни - да има сенки,може би има нещо сходно,но отдавна не съм прочитала стиха.Когато ми хрумне мисъл, винаги я търся в гугъла, случайно да не съм я присвоила без да искам от някой - няма да е почтено.
    Идеята - да - невъзможност.

    Яворов - "Сенки"
    На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени

    две тъмни сенки: там зад бялата завеса,

    де лампата гори, в поле от светлина,

    две сенки на нощта... Сами една пред друга,

    сами една за друга в жажда и притома,

    там - сянката на мъж и сянка на жена.



    Мъчително глава се към глава навежда, -

    те няма да се чуят: искат и не могат.

    Те шепнат може би - от що се те боят?

    Напрегнато ръце се към ръце протягат

    и пак се не докосват! Искат и не могат...

    И пак, един пред друг, един за друг стоят.



    Те шепнат може би, но може би и викат,

    но може би крещят; - те няма да се чуят,

    две сенки на нощта, през толкоз светлина...

    Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,

    сами една за друга в жажда и притома,

    те - сянката на мъж и сянка на жена!
  • Страхотно е!Добре дошла на патерица!
  • Благодаря ви, момичета.
  • Браво!
    много хубаво...
  • !!!
    Хареса ми!
    Добре дошла от мен!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...