24 jul 2008, 6:20

Невъзможности

  Poesía
1.6K 0 5
Две сенки
на пораснали деца
катерят мрака,
търсят Порта.

Отвъд е
мълчалива стръмнина.
И половин луна,
без бъдно в цялост.

На тръгване
не ти показа
рибата на белите скали.
Щастлива плува.
И няма пристан в теб.

Тя знае.
Имаш планината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дана Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, че ми го припомни - да има сенки,може би има нещо сходно,но отдавна не съм прочитала стиха.Когато ми хрумне мисъл, винаги я търся в гугъла, случайно да не съм я присвоила без да искам от някой - няма да е почтено.
    Идеята - да - невъзможност.

    Яворов - "Сенки"
    На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени

    две тъмни сенки: там зад бялата завеса,

    де лампата гори, в поле от светлина,

    две сенки на нощта... Сами една пред друга,

    сами една за друга в жажда и притома,

    там - сянката на мъж и сянка на жена.



    Мъчително глава се към глава навежда, -

    те няма да се чуят: искат и не могат.

    Те шепнат може би - от що се те боят?

    Напрегнато ръце се към ръце протягат

    и пак се не докосват! Искат и не могат...

    И пак, един пред друг, един за друг стоят.



    Те шепнат може би, но може би и викат,

    но може би крещят; - те няма да се чуят,

    две сенки на нощта, през толкоз светлина...

    Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,

    сами една за друга в жажда и притома,

    те - сянката на мъж и сянка на жена!
  • Страхотно е!Добре дошла на патерица!
  • Благодаря ви, момичета.
  • Браво!
    много хубаво...
  • !!!
    Хареса ми!
    Добре дошла от мен!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...