23 сент. 2013 г., 17:49  

Нея

692 0 4

(Точно тази жена)

 

 

Един ден
с топъл полъх на вятъра
върху паяжина,
уловила като в сребро
малка капчици
неизпита роса от тревата,
срещна нея -
жената,
която постла му легло.

 

Този ден
преобърна безмера застинал
и си каза: "Намерих я!
Господ ме чу!"
Когато
се върна от космоса си,
простинал от истини,
вечеря
с жената,
която не чакаше друг.

 

И си знае,
пътят му е трева излиняла,
изпотъпквана в топли нощи
от възбудени телеса,
но когато
смъртта на перваза застане,
очите ми ще затвори
точно
този жена. 

 

Публикувано във:

© e-Lit.info Сайт за литература, 2021

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...