Нея
(Точно тази жена)
Един ден
с топъл полъх на вятъра
върху паяжина,
уловила като в сребро
малка капчици
неизпита роса от тревата,
срещна нея -
жената,
която постла му легло.
Този ден
преобърна безмера застинал
и си каза: "Намерих я!
Господ ме чу!"
Когато
се върна от космоса си,
простинал от истини,
вечеря
с жената,
която не чакаше друг.
И си знае,
пътят му е трева излиняла,
изпотъпквана в топли нощи
от възбудени телеса,
но когато
смъртта на перваза застане,
очите ми ще затвори
точно
този жена.
Публикувано във:
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021
© Павлина Гатева All rights reserved.
