11 февр. 2008 г., 19:23

Неясна картина

905 0 1

Кристален звън
от тишина
дочувам стъпките вън
неясен миг
от самота
мен изпращаш насън


Където ти
където аз
там остава следа
и огнен дъх
от любовта
превръща всичко във мъх

Неясен ден
и капка дъжд
прокрадва пътя във мен
и стъпка там
не си ли сам
долавям звуци на мъж


Луна изгря
безброй звезди
гълъб бял полетя
и вместо кръст
плачат мечти
аз изпращам любовта!





П.С. нормално е да не ви хареса, просто не знаех какво целях като наредих няколко рими подред :) и все пак на мен си ми харесва :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...