11 feb 2008, 19:23

Неясна картина

  Poesía » Otra
908 0 1

Кристален звън
от тишина
дочувам стъпките вън
неясен миг
от самота
мен изпращаш насън


Където ти
където аз
там остава следа
и огнен дъх
от любовта
превръща всичко във мъх

Неясен ден
и капка дъжд
прокрадва пътя във мен
и стъпка там
не си ли сам
долавям звуци на мъж


Луна изгря
безброй звезди
гълъб бял полетя
и вместо кръст
плачат мечти
аз изпращам любовта!





П.С. нормално е да не ви хареса, просто не знаех какво целях като наредих няколко рими подред :) и все пак на мен си ми харесва :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...