11 feb 2008, 19:23

Неясна картина

  Poesía » Otra
906 0 1

Кристален звън
от тишина
дочувам стъпките вън
неясен миг
от самота
мен изпращаш насън


Където ти
където аз
там остава следа
и огнен дъх
от любовта
превръща всичко във мъх

Неясен ден
и капка дъжд
прокрадва пътя във мен
и стъпка там
не си ли сам
долавям звуци на мъж


Луна изгря
безброй звезди
гълъб бял полетя
и вместо кръст
плачат мечти
аз изпращам любовта!





П.С. нормално е да не ви хареса, просто не знаех какво целях като наредих няколко рими подред :) и все пак на мен си ми харесва :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...