11.02.2008 г., 19:23

Неясна картина

903 0 1

Кристален звън
от тишина
дочувам стъпките вън
неясен миг
от самота
мен изпращаш насън


Където ти
където аз
там остава следа
и огнен дъх
от любовта
превръща всичко във мъх

Неясен ден
и капка дъжд
прокрадва пътя във мен
и стъпка там
не си ли сам
долавям звуци на мъж


Луна изгря
безброй звезди
гълъб бял полетя
и вместо кръст
плачат мечти
аз изпращам любовта!





П.С. нормално е да не ви хареса, просто не знаех какво целях като наредих няколко рими подред :) и все пак на мен си ми харесва :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...