Feb 11, 2008, 7:23 PM

Неясна картина

  Poetry » Other
904 0 1

Кристален звън
от тишина
дочувам стъпките вън
неясен миг
от самота
мен изпращаш насън


Където ти
където аз
там остава следа
и огнен дъх
от любовта
превръща всичко във мъх

Неясен ден
и капка дъжд
прокрадва пътя във мен
и стъпка там
не си ли сам
долавям звуци на мъж


Луна изгря
безброй звезди
гълъб бял полетя
и вместо кръст
плачат мечти
аз изпращам любовта!





П.С. нормално е да не ви хареса, просто не знаех какво целях като наредих няколко рими подред :) и все пак на мен си ми харесва :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джу All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...