Руша стените от неясни чувства -
не искам. Искам.
Зная, че ще дойдеш.
Усещам, предусещам.
Търся.
Във теб ли чакам щастието свое?
Обичам. Мразя.
Търся свое щастие.
Убивам. Раждам.
Спомени и минало.
Желая те. Обичам те.
Отчасти.
А любовта у тебе не отмина ли?
Не идваш. Идваш.
Чакам ли? Не зная.
Не вярвам. Вярвам.
Моля се. Проклинам.
Сънувам. Не сънувам.
Виждам края.
Предчувствам, че във него ще те има.
И бягам. Гоня.
Удрям и убивам.
Една ненужна. Нужна
Неизбежна.
Любов, която трудно се разбира.
Защото в нея
няма, има
нежност...
.........
А ти мълчиш. Крещиш.
Болиш. Убиваш.
От образа ти вечен ослепявам.
Очите ми са сити.
Ненаситни.
Сърцето ми греши при всеки ритъм.
При всеки удар.
И при всяко
вяра..
© Горяна Панайотова Все права защищены