Незабрава

Поэзия » Любовная

584 0 4

Среща! Внезапна! Стряскаща!

Като гръм, като светкавица...

Играта на съдбата...

Последна? Не зная. Може би...

Не искам! Ослепяваща си...

Щастлива си, личи! Бъди!

Лети, птиче мое, лети...!

Твое е небето синьо ...

зората е твоя... и Слънцето...

и обичта ми... и безсънието...

Да се обърнеш? Не си заслужава...

лети, моя незабрава, опиваш ме...

Един смъртен те поздравява!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Човек (Анна Станоева)

Уау!

2015-02-06T17:30:41+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

толкова е хубаво и вълнуващо... върна ме
към един такъв щастлив миг..

В очите ти се къпя гола,
даряваш ме със нежност
и пак сълзи, сълзи... защо ли?!
Изпивам ги копнежно...

Ти в очите ми летиш,
там синьо... синьо е небето
и слънчево ми се усмихваш
там, отвътре... от сърцето...

2014-08-08T22:06:52+03:00
perov (Валдемар)

Признателен съм ти за коментара, Краси! Поздрави и от мен, приятелю!

2014-08-08T21:49:18+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Задъхано до болезненост, до самоотричане пред олтара на внезапната любов...
Харесах и препратката във финала, гладиаторе!
Поздрав!

2014-08-06T10:33:37+03:00