5.08.2014 г., 22:34

Незабрава

579 0 4

 

 

     Среща! Внезапна! Стряскаща!

     Като гръм, като светкавица...

     Играта на съдбата...

     Последна? Не зная. Може би...

     Не искам! Ослепяваща си...

     Щастлива си, личи! Бъди!

     Лети, птиче мое, лети...!

     Твое е небето синьо ...

     зората е твоя... и Слънцето...

     и обичта ми... и безсънието...

     Да се обърнеш? Не си заслужава...

     лети, моя незабрава, опиваш ме...

     Един смъртен те поздравява!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уау!
  • толкова е хубаво и вълнуващо... върна ме
    към един такъв щастлив миг..

    В очите ти се къпя гола,
    даряваш ме със нежност
    и пак сълзи, сълзи... защо ли?!
    Изпивам ги копнежно...

    Ти в очите ми летиш,
    там синьо... синьо е небето
    и слънчево ми се усмихваш
    там, отвътре... от сърцето...
  • Признателен съм ти за коментара, Краси! Поздрави и от мен, приятелю!
  • Задъхано до болезненост, до самоотричане пред олтара на внезапната любов...
    Харесах и препратката във финала, гладиаторе!
    Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...