Още остават белези от любовта,
още горчи любовта...
С моята душа, нека съм грешна,
но моята любов е ранена.
Нека съм тъжна-прахосница
и сълзите, да се стичат от мъка,
като алея от горски цветя-поля
и там до лозницата, нека горя.
Но моята любов си отива,
с подаръка от мъжка сълза.
Подреждам елхата и гледам,
че липсва звезда.
А тя беше ти,
закъсняла, угаснала светлина.
Но бъди щастлив,
защото ехтя, когато си ти.
© Димитрина Владимирова Все права защищены