11 нояб. 2021 г., 20:50

Незабравима любов

771 1 0

Още остават белези от любовта,
още горчи любовта...
С моята душа, нека съм грешна,
но моята любов е ранена.

Нека съм тъжна-прахосница
и сълзите, да се стичат от мъка,
като алея от горски цветя-поля
и там до лозницата, нека горя.

Но моята любов си отива,
с подаръка от мъжка сълза.
Подреждам елхата и гледам,
че липсва звезда.

А тя беше ти,
закъсняла, угаснала светлина.
Но бъди щастлив,
защото ехтя, когато си ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...