11 нояб. 2021 г., 20:50

Незабравима любов

779 1 0

Още остават белези от любовта,
още горчи любовта...
С моята душа, нека съм грешна,
но моята любов е ранена.

Нека съм тъжна-прахосница
и сълзите, да се стичат от мъка,
като алея от горски цветя-поля
и там до лозницата, нека горя.

Но моята любов си отива,
с подаръка от мъжка сълза.
Подреждам елхата и гледам,
че липсва звезда.

А тя беше ти,
закъсняла, угаснала светлина.
Но бъди щастлив,
защото ехтя, когато си ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...